Посредничеството е дейност, при която неутрална трета страна, посредник, помага на две или повече страни за постигане на споразумение с конкретен ефект от общ интерес; в широк смисъл това е всяка дейност, при която се постига споразумение по някакъв въпрос, което е от общ интерес за страните, с помощта на безпристрастно трето лице.
По-долу накратко са представени общите условия за посредничество, приложими за всички области:
- спор, дискусия или всякакъв вид противопоставяне между или различни гледни точки на съответните страни;
- свободна и безусловна воля на страните за намиране на положително решение на своя проблем и за приемане на дискусия за съответните интереси и цели;
- стремеж за постигане на положителен резултат чрез конструктивната помощ на трето лице, обикновено независимо, неутрално и без каквато и да било връзка със замесените страни (в противовес на стремежа за постигане на съответни цели чрез конфликт);
- стремеж за постигане на стабилен резултат, за предпочитане само по себе си дълготрайно споразумение.
Обичайната форма на споразумение чрез посредничество съдържа свободен и самоопределен консенсус на страните по предложението за споразумение, разработено от посредника. Приемането на посредничество не е необходимо да включва за страните задължението да сключат споразумение, което посредникът ще предложи, дори това да изглежда естествено на пръв поглед.
Дейността по посредничеството обикновено не прилага формално задължителни методи, макар че обикновено се откриват някои общи елементи, състоящи се главно от:
- изясняване и подробно посочване на съответните интереси и цели,
- преобразуване на съответните обективни оценки в по-обективни величини,
- представяне пред страните на комплект от евентуални решения,
- проверка на крайните ефекти от евентуалните решения върху съответните гледни точки,
- уточняване и уреждане на второстепенни въпроси,
- „превеждане” на резултата от преговорите в проектоспоразумение, евентуално в писмена форма,
- официално сключване на споразумението.
Явно, поради особения характер на тази дейност, всеки посредник може да използва свой собствен метод, който в крайна сметка може да бъде много различен от горната схема, която обаче съдържа основните аспекти на процеса (макар че понякога официалното сключване на споразумение остава настрани).
Посредничеството трябва да осигури безопасност, справедливост и достигане до разрешение на спора.
Ролята на посредника предизвиква по-малко противоречия, отколкото ролята на арбитъра, поне само поради факта, че посредникът предлага, а не налага споразумение. Поетата морална или юридическа, или дори финансова отговорност на посредника драстично се различава при различните методи – например при международните политически преговори често е трудно да се намери някой, който се ползва с достатъчно доверие от двете страни, дори само да започне мирен процес. Поради това, на посредника не му се вменява финансова отговорност, независимо от това колко зле се развиват нещата – ако се постъпи така, това би попречило на бъдещите усилия да се помогне.
Източник: Уикипедия
:
Няма коментари:
Публикуване на коментар